Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
улав
улавям
улавям се
улавяне
улан
улегна
улегнал
улегналост
улей
улеснение
улесня
улеснявам
улесняване
улетя
улетявам
улетяване
улика
улисам
улисам се
улисвам
улисвам се
улисване
улисия
улитам
улитане
улица
улича
уличавам
уличаване
уличен
уличник
уличница
улов
уловим
уловимо
уловица
уловка
уловя
уловя се
уломка
ултимативен
ултимативно
ултиматум
ултра-
ултравиолетов
ултрамарин
ултрамаринов
ултрасептил
улулица
улуча
улуча се
улучвам
улучвам се
улучване
улягам
улягане

у̀лтравиолèтов, -а, -о, прил. Физ. За лъчи, светлина и под. — който е свързан с невидимата част на спектъра, която се намира зад виолетовата му част и се отличава със силно химическо и физиологическо въздействие. Ултравиолетови лъчи. Ултравиолетова радиация. Ултравиолетова светлина. Ултравиолетово облъчване.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.