|
улу̀чвам се, -аш се, несв.; улу̀ча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. 1. Случайно се намирам някъде; случвам се. Бай Дончо, как се улучихте одеве при вадата, та ми дойдохте на помощ? Вазов. Тя се улучи навън и чу, кога Джонко дойде. А. Страшимиров. 2. Оказвам се някакъв. Арнаутинът се улучи човек, надарен с особено рицарско чувство към жената. Вазов. Пък се улучи и един хубав ден, само за лов. Елин Пелин.
|