|
утàйка ж. 1. Дребни частици от вещество във вода, течност, които се отделят по дъното на река, блато и др. или по дъното и по стените на съд. Иван Капзамалинът си люшкаше чашката, за да доизпие утайката на кафето на дъното. Вазов. Язовирът трябва да се очисти от тинестата утайка. И. Бурин. Утайка от вино. || Обр. Някаква неприятна утайка бе останала в сърцето му. П. Вежинов. 2. Хим. Неразтворимо вещество, което се получава от разтвор след химическа реакция. □ Утайката на общество — общество от долни, декласирани хора.
|