|
уталòжвам, -аш, несв.; уталòжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Утолявам, насищам, задоволявам. Пътникът върви цели дни и слухът му напразно иска да улови радостно клокочене на течна водица из долинките, от която да уталожи жаждата си. Вазов. Види се, че ракията бе уталожила глада му. Мих. Георгиев. 2. Прен. Успокоявам, укротявам, усмирявам. Присъствието на това миловидно лице уталожва сръднята на Мачухонски. Вазов. Минало е доста, гневът на строгия баща е уталожен. П. П. Славейков. Хладният ветрец уталожваше разгорещения мозък. Стаматов. уталожвам се, уталожа се страд.
|