Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
у уб ув уг уд уе уж уз уи уй ук ул ум ун уп ур ус ут уф ух уч уш ущ ую уя	утаен утаечен утайвам утайване утайка уталожа уталожа се уталожвам уталожвам се уталожване уталожен уталожено уталоженост утая утая се утаявам утаявам се утаяване утвари утвърдителен утвърдително утвърдя утвърдявам утвърдяване утвърждавам утвърждаване утвърждение утека утепам утепвам утепване утеха утеша утеша се утешавам утешавам се утешаване утешен утешение утешител утешителен утешителка утешително утешителност утилитарен утилитаризъм утилитарист утилитарност утихвам утихване утихна утолим утоля утолявам утоляване утопизъм утопист утопистка утопичен утопически утопичност утопия уточнение уточня уточнявам уточняване утрайвам утрайване утрая утре утрен утренна утренник утрепвам утрепване утрепя утрешен утрин утринен утро утроба утробен утроен утром утроя утроявам утрояване утрудвам утрудване утрудя утърпя утърпя се утърпявам утърпявам се утърпяване	уталòжен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от уталожа. 2. Като прил. а) Успокоен, укротен, усмирен. Уталожен от почивка и добра храна — Митя остана пак мрачен. Стаматов. Уталожен дух. Уталожени чувства. б) Спокоен, улегнал, въздържан. И недейте вярва, вий уталожени старци, че май вреди, ако понякога младежкият огън го прекалява. П. П. Славейков.

Речник