|
утая̀вам1, -аш, несв.; утая̀, -аѝш, мин. св. утаѝх, св., прех. Отделям утайка; напластявам, наслоявам. Росица е запълнила със своите наноси неравното дъно на някогашното езеро, като и сега още утаява плодородните си тини по най-ниските му части. П. Делирадев. утаявам се, утая се страд.
утая̀вам2, -аш, несв.; утая̀, -аѝш, мин. св. утаѝх, св., прех. Диал. Укривам, скривам, спотайвам. Гойчев бе утаил истината по внезапното изчезване на жена си даже от Лаврови. Вазов. И вторият преводач на Хайне е пак от руски превеждал, като е утаил и той името на автора. П. П. Славейков. утаявам се, утая се страд.
|