Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
утаен
утаечен
утайвам
утайване
утайка
уталожа
уталожа се
уталожвам
уталожвам се
уталожване
уталожен
уталожено
уталоженост
утая
утая се
утаявам
утаявам се
утаяване
утвари
утвърдителен
утвърдително
утвърдя
утвърдявам
утвърдяване
утвърждавам
утвърждаване
утвърждение
утека
утепам
утепвам
утепване
утеха
утеша
утеша се
утешавам
утешавам се
утешаване
утешен
утешение
утешител
утешителен
утешителка
утешително
утешителност
утилитарен
утилитаризъм
утилитарист
утилитарност
утихвам
утихване
утихна
утолим
утоля
утолявам
утоляване
утопизъм
утопист
утопистка
утопичен
утопически
утопичност
утопия
уточнение
уточня
уточнявам
уточняване
утрайвам
утрайване
утрая
утре
утрен
утренна
утренник
утрепвам
утрепване
утрепя
утрешен
утрин
утринен
утро
утроба
утробен
утроен
утром
утроя
утроявам
утрояване
утрудвам
утрудване
утрудя
утърпя
утърпя се
утърпявам
утърпявам се
утърпяване

утвърждàвам, -аш, несв.; утвърдя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Узаконявам, давам законна сила на решение, назначение, присъда и под.; одобрявам, потвърждавам. Утвърждавам планове. Утвърждавам договор. 2. Заздравявам, укрепвам. И ето шефът пак е преизбран. — / Така властта си двойно утвърждава / за своя полза и партийна слава. Ем. п. Димитров. А в житното море приижда смело / комбайнът, като едър параход, / и утвърждава новия живот, / невиждан никога до днес на село. Ламар. утвърждавам се, утвърдя се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.