утèха ж. Облекчение на тъга, мъка, неволя чрез нещо, което обнадеждва; утешение, разтуха. Нима имаше по-злочест и по-обременен човек от него? И от никъде добра дума, от никъде утеха. Йовков. Само Йовка усещаше, колко се нуждае стрина ѝ Елка от близост и утеха. Елин Пелин. Трудът беше ми утеха, / и децата ми — имот. Вазов.
|