утешàвам, -аш, несв.; утешà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Давам, вдъхвам някому утеха, въздействам да забрави мъката, тъгата си; успокоявам, разтушвам. Колко пъти ме е утешавал този мой вуйчо, колко пъти е изгонвал скърбите ми! Д. Немиров. Клета майчина ръка, / ти ли го в неволя черна / с думи на любов безмерна / утеши и приласка? Дебелянов. Николина я погледна утешена и не продума повече. Г. Райчев. утешавам се, утеша се страд.
|