утешàвам се, -аш се, несв.; утешà се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Освобождавам се от чувството на мъка, тъга, безпокойство; успокоявам се, разтушвам се. Щяла да поплаче, да пописка — ще се утеши пак, както се утешават всичките като нея. Вазов.
|