утèшен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Поет. Който вдъхва утеха. Никола мълчеше, като не диреше да ѝ се отзове на горкия плач поне с утешна дума. А. Страшимиров. И чух аз във ответ слова утешни — / но погледът му стана тъй студен, / че те почти сториха ми се грешни. К. Христов.
|