утешѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който носи утеха, който утешава. Вестите, които пристигаха отвън, не бяха утешителни. Вазов. Искаха да му кажат нещо окуражително и утешително. Г. Караславов. Утешителни думи.