утилитарѝзъм, -змът, -зма, мн. няма, м. (лат.). 1. Филос. Етическо учение, което смята за основна цел на личната и обществена нравственост ползата, тесния практицизъм. 2. Прен. Книж. Стремеж да се извлича от всичко само непосредствена материална изгода.
|