Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
у уб ув уг уд уе уж уз уи уй ук ул ум ун уп ур ус ут уф ух уч уш ущ ую уя	утаен утаечен утайвам утайване утайка уталожа уталожа се уталожвам уталожвам се уталожване уталожен уталожено уталоженост утая утая се утаявам утаявам се утаяване утвари утвърдителен утвърдително утвърдя утвърдявам утвърдяване утвърждавам утвърждаване утвърждение утека утепам утепвам утепване утеха утеша утеша се утешавам утешавам се утешаване утешен утешение утешител утешителен утешителка утешително утешителност утилитарен утилитаризъм утилитарист утилитарност утихвам утихване утихна утолим утоля утолявам утоляване утопизъм утопист утопистка утопичен утопически утопичност утопия уточнение уточня уточнявам уточняване утрайвам утрайване утрая утре утрен утренна утренник утрепвам утрепване утрепя утрешен утрин утринен утро утроба утробен утроен утром утроя утроявам утрояване утрудвам утрудване утрудя утърпя утърпя се утърпявам утърпявам се утърпяване	утѝхвам, -аш, несв.; утѝхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Ставам тих; стихвам, заглъхвам, умълчавам се. Скоро къщата утихна. / Всички занемяха. Вазов. Ние сме в един голям град. Шум, писък, камбани, тренове режат по всички направления и мигом всичко утихна. Ал. Константинов. Всички утихнаха като по команда, притаиха дъх. А. Гуляшки. 2. Прен. Успокоявам се. Той утихна, заприказва по-разумно и по-свързано. Йовков. 3. За вятър, дъжд, буря и под. — преставам, спирам. Бурята утихваше бързо и отминуваше на запад. Вазов. Дъждът престана вече окончателно, вятърът утихна. З. Стоянов. 4. Преставам да действам; спирам. Моторът е утихнал, чува се само тихото почукване на дъжда по каросерията. А. Гуляшки.

Речник