утоля̀вам, -аш, несв.; утоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Удовлетворявам, насищам (глад, жажда, желание и под.). Няколко глътки замърсена вода утолиха отчасти жаждата му. К. Ламбрев. Сърцето ѝ оставаше незадоволено — децата бяха чужди, не можеха и те да утолят копнежа ѝ за своя рожба. Дим. Талев. утолявам се, утоля се страд.
|