|
утрàйвам, -аш, несв.; утрàя, -àеш, мин. св. утрàях, св., непрех. Разг. 1. Трая, търпя до край; изтрайвам, изтърпявам. Нягуле, не можах да утрая, рекох да дойда при тебе. Йовков. Всеки ден бой, бой. От желязо да съм, не мога утрая. Ще ме съсипе. Елин Пелин. 2. Устойчив съм, издържам; запазвам се. После го хвана за опашката и дърпа, дърпа. Опашката на магарето се откъсна, не утрая. Елин Пелин. В някои пещери тези ледени образувания утрайват до настъпването на лятото. П. Делирадев.
|