|
у̀тре нареч. 1. През деня, който е след днешния ден. Там отивах с цел да пренощувам, след като си хвана водач и кон, и утре рано да потегля за Чепино. Вазов. Фелдфебелът заповяда да ти кажа. Утре си караул. Йовков. Не оставяй днешната работа за утре. Погов. 2. Разг. В близко бъдеще, в скоро време. Там готвят топове, тук се женят и нито му мислят за утре. Вазов. Кой ще наследи това, като умре утре старият? — Тя. Елин Пелин. Па и твоята Василена отрасна вече, утре може и зет да доведеш. Кр. Григоров. Може би искате / да я сразите / моята вяра, / че утре ще бъде / животът по-хубав, / животът по-мъдър? Вапцаров. 3. Като същ. Книж. Бъдеще. Българският народ има вяра в своето утре. Той има вяра в славянското единство, в силите на действителната демокрация. Г. Белев. □ Днес-утре (разг.) — в близко, в най-скоро време. Днес-утре пристигат гостите.
|