|
у̀трен, -а, -о, прил. Поет. Утринен. Звъннаха някъде в шумака гласове на ранобудни птици и огласиха с радост тихия утрен въздух. Вазов. Нивите леко се вълнуваха от слабия утрен ветрец. Н. п. Филипов. И над книгата унесен, / родна рея ми пак шепти / Милва като нежна песен, / като утрен звън трепти! Ран Босилек.
|