|
утрèпвам, -аш, несв.; утрèпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. 1. Убивам, обикн. с удар или с бой; пребивам. Тате-е, да го утрепеш! — Трай, сине! Спи си ти! Посред нощ с големия чук ще му видя работата. Ран Босилек. Кмет беше един як мъж, с юмрука си теле може да утрепе. П. Вежинов. 2. Прен. Съсипвам от умора; уморявам, умаломощавам. Гледай майка си — цяла утрепана — / не остана във нея душа. Н. Марангозов. Тая работа го утрепа. утрепвам се, утрепя се страд.
|