|
у̀трешен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който ще бъде или ще стане утре. Съберат се вечер в канцеларията, па разменят мисли за утрешната работа. Кр. Григоров. Ако тази вечер изчислим материала, утрешния ден ще употребим за работа на полето. А. Гуляшки. 2. Остар. Утринен, сутрешен. Двата коня пристъпяха лениво, като пръхаха утрешния свеж въздух. Вазов. Дишаш и гълташ чистия и пресен утрешен въздух. Влайков. 3. Прен. Бъдещ. Да живее Кремена, утрешната ни царица. Вазов. Утрешният гражданин трябва да бъде подготвен, не трябва да бъде заблуден, сляп пред действителността. Елин Пелин. □ Утрешният ден (разг.) — бъдеще. Никой не знае какво го чака утрешния ден. Погов.
|