у̀тринен, -нна, -нно. мн. -нни, прил. 1. Който се появява, става сутрин; сутрешен. Утринната хладина и свежест бяха упоителни. Вазов. Вее утринна прохлада / в моето лице — / аз съм млада, млада, млада, / с огнено сърце. Багряна. След утринната закуска Дамян излезе на двора. К. Петканов. Утринна роса. Утринна гимнастика. 2. Който е присъщ за утрин. Той се възхищаваше от утринната хубост на тия романтични места. Вазов. Птиците пеят най-усилено в ранните утринни часове.
|