|
утрòба ж. 1. Вътрешни органи у жена или женско животно, където се развива зародишът; матка. Разбери, Фотино, че аз нося в утробата си от три месеца дете от него! Вазов. Сега детето ми. За него ще живея. То е тук, в утробата ми. Дим. Талев. 2. Коремна вътрешност у човек или животно. Отново се надигна от дълбините на утробата му гореща вълна и се разля по цялото му тяло. Дим. Талев. Да би можал да изтръгне с ръцете си всичката своя вътрешност, утробата и сърцето. Вазов. 3. Прен. Недра, вътрешност. Нещо упорито и кораво имаше в тая физическа сила, насочена към утробата на земята. Йовков. Петвековна тъма / плодородните ниви погълна. / Твойта черна утроба, земя, / е с безименна трупове пълна. Хр. Радевски. || Обр. Първата му грижа беше да измъкне из денкчето си една постелка и да закрие сламеника и изскокналата му утроба. Вазов. Техници заничаха в разтворената утроба на мотора му, въртяха там нещо с ключове и клещи. А. Гуляшки.
|