утроèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от утроя. 2. Като прил. Който е три пъти по-голям. И тя бързаше сега с утроена сила, за да спаси два живота. Вазов. Тя е готова след това да работи с утроена енергия. Г. Караславов.