утроя̀вам, -аш, несв.; утроя̀, -оѝш, мин. св. утроѝх, св., прех. Правя нещо да стане три пъти по-голямо. Той бе работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите, останали от баща му. Елин Пелин. Думите на бащата, отправени към неговата годеница, утроиха силите му. К. Петканов. утроявам се, утроя се страд.
|