|
цàка ж. (нем.). Разг. 1. Леснина, начин за оправяне на нещо, на някаква работа. Пък то цаката му е много лесна. Кажи му само две думи и ще му пресечеш мерака да те смята за прост. Ст. Чилингиров. Намерих му цаката. 2. При игра на карти: тоя цвят карти, от които играчът няма, та трябва да хвърля коз.
|