царедвòрец, мн. -рци, м. Истор. Лице на видна служба в царски двор; придворен. Царедворците съобщиха на императора, че са пристигнали трима боляри от Мизия. А. Каралийчев. || Близък на дворцовите среди. Монархът се обграждаше с угодливи царедворци.