|
цамбу̀рвам, -аш. несв.; цамбу̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. цамбу̀рнат, св., прех. 1. Хвърлям нещо тежко във вода, та се чува плясък. Изтича към кладенеца и цамбурна черпака в плитката вода. Хар. Русев. 2. Скачам, хвърлям се, падам във вода, та се чува плясък. Разпери ръце и цамбурна надолу с главата в дълбокия вир. А. Каралийчев. цамбурвам се, цамбурна се непрех. и страд.
|