|
цàпам1, -аш, несв., прех. 1. Замърсявам с нещо; мацам. Палеха копките и плевните в другото село, цапаха вратните на девойките с катран. А. Каралийчев. Децата постоянно цапат ръцете си. 2. Разг. Пренебр. Рисувам лошо с бои или боядисвам небрежно, неумело. 3. Прен. Диал. Говоря хулни, неприлични или необмислени думи. Ти, брайно, цял живот все глупости си цапал. П. П. Славейков. цапам се възвр., страд.
цàпам2, -аш, несв., непрех. Разг. 1. Газя във вода, кал и др., като издавам особен шум, плясък. Няколко голи деца цапаха в топлата вода край самия бряг. М. Грубешлиева. И цялото това шествие цапаше из калта, потъваше, каляше се. Елин Пелин. 2. Пляскам с ръце.
|