|
цар, цàрят, цàря, мн. царè, м. (лат.). 1. Титла на владетел при съществуването на монархия в България и Русия. 2. Монарх, владетел, крал. 3. Прен. Най-виден представител на известна група. Лъвът е цар на животните. Цар на крадците. □ Бог високо, цар далеко (разг.) — няма кой да помогне при тежко, безправно положение. Живея като цар (остар.) — живея богато, разкошно.
|