|
царевичàк, мн. -ци, м. Диал. 1. Нива, засята с царевица; кукурузище. Овците минават бегом през изрязания царевичак. А. Каралийчев. 2. Шума и стебла от царевица като фураж; кукурузяк. Конете хруптяха сено и царевичак, а орачите бяха насядали в кръг и обядваха. Кр. Григоров.
|