Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
цака
цакам
цакане
цаквам
цакване
цакна
цамбур
цамбурвам
цамбурване
цамбуркам
цамбуркане
цамбурна
цап
цапало
цапам
цапане
цапардосам
цапардосвам
цапардосване
цапаросам
цапаросвам
цапаросване
цапвам
цапване
цапна
цапнат
цапотене
цапотя
цар
царев
царевица
царевичак
царевичен
царевичник
царедворец
царедворка
царедворски
цареубиец
цареубийство
царизъм
царица
царицин
царичин
царкиня
царски
царствам
царстване
царствен
царственик
царствено
царственост
царство
царувам
царуване
царщина
царя
цафара
цаца

цареубѝец, мн. -ѝйци, м. Книж. Който е извършил цареубийство. В българските черкви дълго време са се казвали анатеми за цареубиеца Иванко. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.