|
цàрствен, -а, -о, прил. 1. Присъщ на цар. Той ѝ се отплати с царствена щедрост. Величков. Цялата му външност е пропита с достойнство и самоувереност. Горда, тежка походка, въздържани жестове, царствени пози, високомерен поглед. Йовков. Царствена осанка. Царствено величие. 2. Прен. Величествен, горд, тържествен. Стени гигантски, страшни, голи — / на царствени орли престоли. Вазов. Той имаше пак горд царствен вид, беше хубав пак тоя старец. Йовков.
|