|
цàрство, мн. царствà, ср. 1. Държава, начело на която стои цар; монархия. Първо българско царство. || Изобщо монархия, държава. Турско царство. 2. Само ед. Разг. Власт, господство. Но думата ми е, че на турското царство са прочетени дните. Вазов. Първият ден на нашето царство бе 21 април. З. Стоянов. Мина му царството. 3. Прен. Област, в която господства, владее нещо. Македонските планини бяха царство на разбунтувалите се роби. Дим. Талев. В царството на орлите. В царството на самодивите. 4. Прен. Широка, основна област от действителността. Растително царство. Животинско царство.
|