|
цàрщина ж. Диал. 1. Царство (в 1 знач.); държава. Трябва, то се знае, царщина да се поддържа, войска, чиновници. Влайков. Викнали юнака и той отишъл при царя. „Искай, що ще искаш, юначе, царщината ще ти дам.“ Нар. прик. 2. Царска власт. Царщината ще събаря човекът, а децата си без покрив остави, голи и боси. Дим. Талев. Турската царщина не ни се бъркаше и не искаше да излезе срещу нас, защото знаеше добре, че ако не сме ние (обущарите), няма кой да ѝ обуе войската. Ст. Чилингиров. Царщината гледа себе си и своите хора, а тия другите, раята, може и да умрат от глад. Л. Стоянов. 3. Остар. Данък.
|