|
цивѝлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. (лат.). 1. Който не носи военна или друга униформа; граждански. Макс позна веднага един от цивилните агенти на полицията. Дим. Димов. В селото се настаниха един войнишки и един цивилен отред. Кр. Велков. Цивилно лице. 2. За облекло — който не е униформен. Той бе в цивилен костюм, светло пардесю и каскет. Дим. Димов. Той му обясни къде да иде, за да получи едно цивилно палто. А. Гуляшки. 3. Като същ. м. цивилен — гражданин, който не носи военна униформа. На първото място имаше само един офицер с жена и дете и един цивилен. Вазов. Бяха всичко осем души — шестима стражари, един полицейски офицер и един цивилен. П. Вежинов. □ Цивилна листа (остар.) — сума, която държавата предоставя на разположение на държавен глава.
|