|
цѝганин м. 1. Лице от пръснатия из Европа, Азия и Африка скитнически народ от индийски произход. Пред бюфета свиреше оркестър от влашки цигани. Вазов. Мечкарят — нисък, тантурест, босоног и вълнест в лицето цигани — издрънка с дайрето. Д. Немиров. Всред полето цигани катунари са дрипави катуни разпънали. П. Ю. Тодоров. Чер като циганин. Погов. 2. Разг. Лъжлив или беден човек. Аз затуй ли съм изхранил дъщеря, та да дойде да я грабне един нехранимайко, един циганин. Йовков. Лъжеш, циганино! — избухна Манолаки и цял се разтрепера. Йовков.
|