цигарè, мн. -та, ср. Къса тръбичка, в единия край на която се слага цигара, а от другия се всмуква димът. Огнянов се разхождаше живо из стаята, като пухаше големи облаци дим от цигарето си. Вазов. Манолаки тури цигара в кехлибареното си цигаре и запуши. Йовков.
|