|
цигу̀лка ж. Четириструнен лъков инструмент с висок тембър. Мудно отстрана цигулка / пробуча и сръчно сви. П. П. Славейков. На механата засвириха цигулки. Йовков. Може би той сам е свирил някога на цигулка и е вярвал, че ще стане музикант. Св. Минков. Настройвам цигулка. Калъф за цигулка. □ Свиря първа цигулка (книж.) — играя главна, съществена роля в нещо.
|