|
цилѝндър, мн. -дри, м. (гр.). 1. Мат. Геометрично тяло, образувано от една затворена кръгова повърхност и две пресичащи я успоредни равнини, които ѝ служат за основи. 2. Техн. Част от машина с кръгло сечение, в която се движи бутало. Моторен цилиндър. Парен цилиндър. 3. Официална висока твърда мъжка шапка с малка периферия и плоско дъно. Отгоре от стълбите се зададе един бледолик момък с цилиндър и бастун. Вазов. Там седеше преминал четиридесетте години мъж с висок черен цилиндър. Ст. Дичев.
|