|
цимбàл м. (гр.). Музикален инструмент с множество метални струни, върху които се удря с чукчета. Ей екнаха цимбали / из царствените зали. П. П. Славейков. Барабанът на оркестъра забръмчава предупредително, сетне спира внезапно, пресечен от звънкия удар на цимбал. Св. Минков.
|