|
цинѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който проявява цинизъм в отношенията си към другите. Цинична и дръзка, каквато бе станала с него, тя не искаше да го лъже, а само да избегне скандала. Дим. Димов. 2. Който съдържа или изразява цинизъм. Неговият глас беше сух, омразен, безсърдечен и циничен. Елин Пелин. По лицето му се плъзгаше цинична усмивка. Д. Добревски. Цинични вицове. Цинични думи.
|