ц
ц-
ца
цв
це
ци
цо
цр
цу
цъ
ця
| цък
цъкам
цъкане
цъквам
цъкване
цъклен
цъкли
цъкло
цъкна
цъманикам
цъманикане
цър
цървул
цървулан
цървуланко
църкалка
църкало
църкам
църкане
църква
църковен
църковнославянски
църкот
църноок
църцоря
цъфвам
цъфване
цъфна
цъфтеж
цъфтене
цъфтя
цъцрене
цъцря
|
църкòвен, -вна, -вно, мн. -вни. Прил. от църква; черковен. Гърмежите зачестиха, тревожно и бързо заби църковната камбана. Йовков. Клепалото заби често и весело, от църковните двери започнаха да излизат боляри и калугери. Ст. Загорчинов. Църковен събор. Църковен служител. Църковен деятел. Църковни книги. □ Църковен настоятел — лице, избрано от енорията, което се грижи за нуждите, потребите на местната черква.
|