Речник

цъ̀рква ж. 1. У християните — организация, която ръководи религиозния живот; черква. Църквата е отделена от държавата. Православна църква. Католишка църква. Протестантска църква. || Ръководство, управа на тази организация. Нашата народност е била застрашена не толкова от политическата власт на турците, колкото от стремежа на гърците — на фанариотите и гръцката църква — да владеят духовно и материално българския народ. Б. Пенев. 2. Християнски храм, черква. Ей старата църква сама посред село, / со бял зид висок обградена. П. П. Славейков. 3. Богослужение. Камбаната бие за църква! К. Петканов. □ Автокефална църква — църква, която се управлява самостоятелно, без да зависи от друга по-висока църковна власт. Западна църква — католическа църква. Отлъчвам от църквата — наказвам някого, като го обявявам за неверник и недостоен да бъде християнин.