Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шлагер
шлагерен
шлайфам
шлайфане
шлайфмашина
шлака
шлейф
шлем
шлеп
шлепчия
шлифер
шлиферен
шлифовам
шлифоване
шлифовка
шлифовчик
шлосер
шлосерен
шлосерка
шлосерски
шлосерство
шлюз
шлюпка
шляене
шляп
шляпам
шляпане
шляпвам
шляпване
шляпна
шляхта
шляхтич
шляхтичка
шляя се

шлàгер м. (нем.). 1. Модна, широко позната лека песен с танцов ритъм, обикн. за изпълнение с джазов оркестър. И в миг, прехласнат там и от възхита, / запява песен шлагер: Танголита! Ем. п. Димитров. Обича новите шлагери. Плоча с шлагери. 2. Прен. Разг. Нещо модно, което прави силно впечатление на всички със своята необикновеност; сензация. Тоя десен е шлагерът на сезона.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.