Речник

шлифòвам, -аш, несв. и св., прех. (нем.) 1. Обработвам чрез триене повърхност на метал, дърво, стъкло, минерал, за да ѝ придам гладкост, лъскавина; изглаждам, излъсквам. Шлифовам диамант. Шлифовам стъкло. 2. Прен. Книж. Изглаждам, премахвам недостатъци, придавам външна изисканост. Над всяко стихотворение поетът е работил дълго, упорито е шлифовал, мислил е с месеци. 3. Прен. Разг. Правя някого да стане по-изтънчен, по-възпитан. Шлифовам млад човек. шлифовам се страд. и непрех. Скъпоценните камъни се шлифоват. След като поживя в общество, тя се шлифова.