Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шлагер
шлагерен
шлайфам
шлайфане
шлайфмашина
шлака
шлейф
шлем
шлеп
шлепчия
шлифер
шлиферен
шлифовам
шлифоване
шлифовка
шлифовчик
шлосер
шлосерен
шлосерка
шлосерски
шлосерство
шлюз
шлюпка
шляене
шляп
шляпам
шляпане
шляпвам
шляпване
шляпна
шляхта
шляхтич
шляхтичка
шляя се

шлèйф, шлèйфът, шлèйфа, мн. шлèйфове, шлèйфа (сл. ч.), м. (нем.). Удължена задна част на женска дреха, която се влачи по земята. Кокетно кърши се там женската снага: / ръчица се превий и дългий шлейф прихване. П. П. Славейков. Да е при нея той / и нейний свилен шлейф да носи. П. П. Славейков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.