Речник

шлем, шлèмът, шлèма, мн. шлèмове, шлèма (сл. ч.), м. (нем.). 1. Старинна военна металическа шапка, която предпазва от удари с хладно оръжие. В яките ризници от плетени железни жици и в кованите шлемове с подбрадници и наушници стрелите се чупеха като стъклени. Ст. Загорчинов. В голямата тронна зала влязоха двамина млади мъже със сребърни ризници и островърхи позлатени шлемове. А. Каралийчев. 2. Специална военна авиаторска или спортна шапка, която предпазва от удари или от нараняване при падане; каска. Един старец му поднесе хляб и сол. Полковникът сне шлема си, прекръсти се. А. Каралийчев Изведнъж зад завоя се показаха мотоциклетисти с ниско нахлупени кълбовидни шлемове. П. Вежинов. Водолазен шлем. Пожарникарски шлем.