Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шлагер
шлагерен
шлайфам
шлайфане
шлайфмашина
шлака
шлейф
шлем
шлеп
шлепчия
шлифер
шлиферен
шлифовам
шлифоване
шлифовка
шлифовчик
шлосер
шлосерен
шлосерка
шлосерски
шлосерство
шлюз
шлюпка
шляене
шляп
шляпам
шляпане
шляпвам
шляпване
шляпна
шляхта
шляхтич
шляхтичка
шляя се

шлифер м. (нем.). Лека горна дълга дреха от непромокаем плат. Ирина облече шлифера си и тримата слязоха по тъмните стълби. Дим. Димов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.