Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ш
ша
шв
ше
ши
шк
шл
шм
шн
шо
шп
шр
шу
шш
шъ
шлагер
шлагерен
шлайфам
шлайфане
шлайфмашина
шлака
шлейф
шлем
шлеп
шлепчия
шлифер
шлиферен
шлифовам
шлифоване
шлифовка
шлифовчик
шлосер
шлосерен
шлосерка
шлосерски
шлосерство
шлюз
шлюпка
шляене
шляп
шляпам
шляпане
шляпвам
шляпване
шляпна
шляхта
шляхтич
шляхтичка
шляя се

шлюз, шлю̀зът, шлю̀за, мн. шлю̀зове и (остар.) шлю̀зи, шлюза (сл. ч.), м. (нем.). Техн. 1. Съоръжение на река или канал за пропускане на плавателни съдове при преминаването им от по-високо на по-ниско равнище на водата или обратно. 2. Врата на такова съоръжение. Отвориха шлюзовете.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.