Речник

шля̀пам, -аш, несв., прех. и непрех. 1. Удрям с длан или с друго нещо, та се чува плясък. Стани де, стани! — викаше той задушен от вълнение, като. го шляпаше лекичко по бузата. Г. Караславов. Тя сложи на коритото едната си нога и взе да я мие, като шляпаше във водата с две ръце. Дим. Талев. Препасаният ремък върху антерията му висеше отпред и забързаше ли Стаменко нанякъде, върхът го шляпаше по коленете му. Кр. Григоров. Майката на Къньо чевръсто шляпаше с чехлите си по изстърганите дъски. А. Гуляшки. 2. Ходя, газя обикн. по разкалян или разводнен терен, та се чува особен шум. Най-напред вървяха свирците цигани и безразборно шляпаха из лепкавата кал и локви. Елин Пелин. Стоян Глаушев шляпаше бавно с мокрите си опинци по размекналия се сняг и калните локви. Дим. Талев. шляпам се възвр. и страд. Помози бог! — казваше Павел, огъваше тънката пръчица, която всякога носеше, и се шляпаше по дланта на ръката си. Елин Пелин.